Диви кестени
Умираха дивите кестени,
разпукали мокри клепачи.
Душите си сливаха есенно
със група случайни зяпачи.
Целуваха всички дървета,
самотно изсъхнали в парка.
Разголваха своите сълзи
и падаха тежко и ярко.
със звън на съдбовни камбани
мечтите, очите, телата си
и нямаше кой да ги хване.
И нямаше кой да ги чака
и кой да копнее и иска...
Умираха дивите кестени
във своята есенна приказка.
Отива си нещо във мене,
предсмъртно склопило клепачи.
Молитва е твоето име,
греховно нашепвано в здрача.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитрия Чакова Все права защищены
