Диви кестени
Умираха дивите кестени,
разпукали мокри клепачи.
Душите си сливаха есенно
със група случайни зяпачи.
Целуваха всички дървета,
самотно изсъхнали в парка.
Разголваха своите сълзи
и падаха тежко и ярко.
със звън на съдбовни камбани
мечтите, очите, телата си
и нямаше кой да ги хване.
И нямаше кой да ги чака
и кой да копнее и иска...
Умираха дивите кестени
във своята есенна приказка.
Отива си нещо във мене,
предсмъртно склопило клепачи.
Молитва е твоето име,
греховно нашепвано в здрача.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрия Чакова Всички права запазени
