Умираха дивите кестени,
разпукали мокри клепачи.
Душите си сливаха есенно
със група случайни зяпачи.
Целуваха всички дървета,
самотно изсъхнали в парка.
Разголваха своите сълзи
и падаха тежко и ярко.
Разбиваха право в земята
със звън на съдбовни камбани
мечтите, очите, телата си
и нямаше кой да ги хване. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up