blueberry (Димитрия Чакова)
103 324
Nov 15, 2012, 10:59 PM

Диви кестени 

  Poetry » Love
1295 1 9

Умираха дивите кестени,
разпукали мокри клепачи.
Душите си сливаха есенно
със група случайни зяпачи.

Целуваха всички дървета,
самотно изсъхнали в парка.
Разголваха своите сълзи
и падаха тежко и ярко.

Разбиваха право в земята
със звън на съдбовни камбани
мечтите, очите, телата си
и нямаше кой да ги хване.

И нямаше кой да ги чака
и кой да копнее и иска...
Умираха дивите кестени
във своята есенна приказка.

Отива си нещо във мене,
предсмъртно склопило клепачи.
Молитва е твоето име,
греховно нашепвано в здрача.

© Димитрия Чакова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Възхитена съм от вашите стихове!
  • "Отива си нещо във мене,
    предсмъртно склопило клепачи.
    Молитва е твоето име,
    греховно нашепвано в здрача."

    Хeй дивна "кeстeнкe"... мнооого тъжно бe!? Много болка и тъга събрани в душата - жалко!
    От всяко положeниe има ИЗХОД - освeн... ако НЯМА ТАКЪВ!
    Затова слагам 6-тичка, за да тe разсмeя малко и наградя!
    Мeжду другото - жeлая щастлива, вeсeла и здрава Новата-2013-та година! Бог над тeб и с ТEБ!
  • Във здрача дивите кестени
    присвиваха морно клепачи
    и зъзнеха в мрака унесени
    душата си там да изплачат...
  • Е, приятели, колко сте мили и есенни. Благодаря, че споделихте!!!
  • Обичам подобни композиции.
  • Едно от най- хубавите стихотворения, които съм чела напоследък!
    Като че ли и при мен запълни нещо липсващо...
  • Точно по настроението ми... Много хубаво. Поздрав!
  • Красиво!
  • Меланхолично и хубаво.
Random works
: ??:??