От нищото родих се сред полето,
в прегръдките на майката Земя.
Израснах като цвете. Диво цвете.
С усмивка и със песен на уста.
Запомнила съм много дни и нощи,
приветствала съм с радост всеки дъжд,
и смело казвам, че не ме прекърши
ни град, нито стихия. Ни веднъж!
Понякога снагата си привеждах,
тъгувах и страхувах се дори,
но винаги поне искра надежда
оставях вътре в мене да трепти.
Така че ти, когато ме намериш,
и нещо във душата загори,
влюби се в мен. И в чудната ми прелест...
Но никога, помни, не ме бери!
Защото имам само своя корен,
звездите и едно небе над тях,
и имам нуждата да съм свободна,
за да дарявам радост на света.

Влюби се в мен, каквато съм родена -
понякога нормална (често не),
логична, любопитна, несмирена...
но само твоя в своето сърце!