Джони си отиде,

беше той убит!

Германците ужасни

убиха го за миг!

А какъв герой той беше,

как смело влизаше в бой,

но ето - мъртъв е на фронта,

пропаднал от куршумения вой.

Остави Джони, там след себе си,

майка, братя и сестри;

Остави той дори детето си, което ще го чака на черешата,

там на хълма призори.

Сега те всички ще плачат с кървави очи,

сега те ще проклинат злите германци.

О, Джони, виж какво направи!

Виж колко хора остави да скърбят!

Защо отиде ти на фронта,

защо пожела таз геройска смърт?

Но мислят ли, другарите на Джони,

мислят ли, че те са зли?

Нима умрелият германец,

не ще остави семейство да скърби?

Мислил ли си някога за себе си?

Мислил ли си ти за проклетата война?

Че щом държиш оръжие в ръцете си,

си брат на немеца, брат по съдба!

Ще стреляш ти по човешката армада,

ще падат стари, млади, добри и зли.

Ще паднеш и ти, и твоите другари,

отново ще оставите народът да скърби.

Виж горе, Джони веч е на небето.

Виж как те гледа с мътни си очи.

Сега съзнава за греха си,

сега съзнава, че и той уби!

Но късно е вече, животът се не връща!

Светът потънал е в скърби,

че даже бръмбарът не се завръща,

попаднал под снарядите зли!

..................................................................

Това сме ние, хората, това са нашите съдби!

Да вярваме на нечии лъжи!

Така ще бъде, дорде не се избием,

дорде не остане кой да скърби.

След всеки ден оставяме разрухата,

оставяме вечни следи.

Джони си отиде!