11 дек. 2010 г., 20:12

Днес е Коледа, радвай се, брат!

1.2K 0 24


Днес е Коледа, радвай се, брат!

                                                               на А.

Днес е Коледа.Радвай се, брат!

Виж как греят кристални витрини,

 как се смее кастилският град,

сякаш пийнал е мелнишко вино!

 

Алилуя!Ликува сега

 целий свят , че роди се спасител!

Ти защо си увесил глава?

 И... защо са ти влажни очите?

 

Знам, че сам си тук!..Тежко е, брат,

 но синът ти навярно разбрал е,

 че да имаш баща-емигрант

 означава: да чакаш до края!

 

Да, разбирам...Боли те, че пак

 вчера казал на дядо си „татко”.

Той е малък, гальовен хлапак,

ти му липсваш... Туй знаеш го, братко!..

 

Утре всичко ще бъде наред,

 само здраве и обич да има!

Смелост, братко!И много късмет

 и през идната Нова Година!

 

                                                               2005 г.,Мадрид

 

Това несръчно стихче е моят Коледен поздрав за всички българи, които по една или друга причина ще посрещнат (и изпратят) Коледа далеч от родния си край

и за техните близки и приятели в България.

Тези несръчни рими са писани преди много години, по времето , когато българите в Испания не бяхме европейци(а какви, да не би африканци, но това е друга тема)и не можехме да пътуваме свободно. Коледите тогава бяха , меко казано, тежки, особено за мъжете. Жените сме по-издръжливи на натиск, огъваме се като тръстики пред бурята и след това се изправяме. Повечето мъже, рухнат ли веднъж, са като изкоренени дървета и много трудно се изправят... 
В моменти като този не мислиш за метафори и рими, а...правиш като момченцето, което седяло няколко часа при възрастния си самотен съсед и като се прибрало, майка му го попитала за какво са си говорили, а то казало: „За нищо, мамо.Просто му помагах да плаче.“

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Божилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това стихче ми прозвуча като тежко обвинение, към всички които с лека ръка сътвориха тази лудост - Българите да се чувстват като "изкоренени дървета" и да търсят прехраната си на чужда земя, сред чужди.
    "Ти защо си увесил глава?
    И... защо са ти влажни очите?"
    Много силно!
    Поздравления за стиха!
  • Петенка, прегръщам те горещо за това стихотворение! Ако се замислим - колко ли хора са сами на празника и страдат от това...
  • тъжно е!! И иистинско
  • Нека е споделена радостта. Поздрави!)))
  • Здрави да сте и Бога да ви зкриля, където и да сте!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....