Днес е Коледа, радвай се, брат!
на А.
Днес е Коледа.Радвай се, брат!
Виж как греят кристални витрини,
как се смее кастилският град,
сякаш пийнал е мелнишко вино!
Алилуя!Ликува сега
целий свят , че роди се спасител!
Ти защо си увесил глава?
И... защо са ти влажни очите?
Знам, че сам си тук!..Тежко е, брат,
но синът ти навярно разбрал е,
че да имаш баща-емигрант
означава: да чакаш до края!
Да, разбирам...Боли те, че пак
вчера казал на дядо си „татко”.
Той е малък, гальовен хлапак,
ти му липсваш... Туй знаеш го, братко!..
Утре всичко ще бъде наред,
само здраве и обич да има!
Смелост, братко!И много късмет
и през идната Нова Година!
2005 г.,Мадрид
Това несръчно стихче е моят Коледен поздрав за всички българи, които по една или друга причина ще посрещнат (и изпратят) Коледа далеч от родния си край
и за техните близки и приятели в България.
Тези несръчни рими са писани преди много години, по времето , когато българите в Испания не бяхме европейци(а какви, да не би африканци, но това е друга тема)и не можехме да пътуваме свободно. Коледите тогава бяха , меко казано, тежки, особено за мъжете. Жените сме по-издръжливи на натиск, огъваме се като тръстики пред бурята и след това се изправяме. Повечето мъже, рухнат ли веднъж, са като изкоренени дървета и много трудно се изправят...
В моменти като този не мислиш за метафори и рими, а...правиш като момченцето, което седяло няколко часа при възрастния си самотен съсед и като се прибрало, майка му го попитала за какво са си говорили, а то казало: „За нищо, мамо.Просто му помагах да плаче.“
© Петя Божилова Всички права запазени
"Ти защо си увесил глава?
И... защо са ти влажни очите?"
Много силно!
Поздравления за стиха!