Dec 11, 2010, 8:12 PM

Днес е Коледа, радвай се, брат!

  Poetry » Civic
1.2K 0 24


Днес е Коледа, радвай се, брат!

                                                               на А.

Днес е Коледа.Радвай се, брат!

Виж как греят кристални витрини,

 как се смее кастилският град,

сякаш пийнал е мелнишко вино!

 

Алилуя!Ликува сега

 целий свят , че роди се спасител!

Ти защо си увесил глава?

 И... защо са ти влажни очите?

 

Знам, че сам си тук!..Тежко е, брат,

 но синът ти навярно разбрал е,

 че да имаш баща-емигрант

 означава: да чакаш до края!

 

Да, разбирам...Боли те, че пак

 вчера казал на дядо си „татко”.

Той е малък, гальовен хлапак,

ти му липсваш... Туй знаеш го, братко!..

 

Утре всичко ще бъде наред,

 само здраве и обич да има!

Смелост, братко!И много късмет

 и през идната Нова Година!

 

                                                               2005 г.,Мадрид

 

Това несръчно стихче е моят Коледен поздрав за всички българи, които по една или друга причина ще посрещнат (и изпратят) Коледа далеч от родния си край

и за техните близки и приятели в България.

Тези несръчни рими са писани преди много години, по времето , когато българите в Испания не бяхме европейци(а какви, да не би африканци, но това е друга тема)и не можехме да пътуваме свободно. Коледите тогава бяха , меко казано, тежки, особено за мъжете. Жените сме по-издръжливи на натиск, огъваме се като тръстики пред бурята и след това се изправяме. Повечето мъже, рухнат ли веднъж, са като изкоренени дървета и много трудно се изправят... 
В моменти като този не мислиш за метафори и рими, а...правиш като момченцето, което седяло няколко часа при възрастния си самотен съсед и като се прибрало, майка му го попитала за какво са си говорили, а то казало: „За нищо, мамо.Просто му помагах да плаче.“

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Божилова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това стихче ми прозвуча като тежко обвинение, към всички които с лека ръка сътвориха тази лудост - Българите да се чувстват като "изкоренени дървета" и да търсят прехраната си на чужда земя, сред чужди.
    "Ти защо си увесил глава?
    И... защо са ти влажни очите?"
    Много силно!
    Поздравления за стиха!
  • Петенка, прегръщам те горещо за това стихотворение! Ако се замислим - колко ли хора са сами на празника и страдат от това...
  • тъжно е!! И иистинско
  • Нека е споделена радостта. Поздрави!)))
  • Здрави да сте и Бога да ви зкриля, където и да сте!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....