Днес ще рисувам слънца...
с цветни усмивки в тревата,
нищо,че вън трополи си дъжда
и шари с дъх по стъклата.
Всяка струйка ще бъде ми лъч
напук на сумрачното време,
капките шепот от капчуците глъч
... поривът с теб за летене.
Ще рисувам... ще пъстря с любов,
със боички - небе от коприна,
вятър ще взира се, сякаш готов,
да разкаже ти тази картина.
Ще ръсна отгоре и щипка мечти,
с дъгата усмивка да жари,
с облака весел завършвам... почти,
обагрям с морето и фара.
И с вятър ти пращам тази гледка... копнеж,
с целувка подписвам платното,
а той ми помахва, разрошва перчем
и теб нарисува в стъклото...
© Красимир Трифонов Все права защищены