Днес съм долина смълчана
Днес съм долина смълчана
Утринна луна пак грее,
деня пристъпва в тишина...
В мен искрица още тлее,
теша се с приказка една...
Снопче млади детелини
по първата роса набрах...
Гледам небесата сини,
щастливата я няма в тях...
Всички думици са спрели,
сърцето ми е в тежък плен...
Все дочувам нежни трели,
но чер е всеки идващ ден...
И трепкат сенки в китен лес,
моя страст и моя рана...
Не питайте ме, как съм днес,
днес съм долина смълчана...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светла Асенова Все права защищены
