8 авг. 2007 г., 15:53

Днес (За Буквите наши)

877 0 7


Днес

Днес не само горчат
твоите думи...
Те са отровни.
Милите жестове спят.
Светът ми се рони.

Днес не съм толкова мил.
Друг ме поглежда с очите ти.
В каруца се возя. Унил.
На която са махнали ритлите.
*
Днес...
Не само горчат
твойте оскъдни думи.
Упреци неми ечат.
Чуждо е помежду ни.

Днес.

8 Август 2004, Бургас

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Дончев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това тежи като камък.
    Тежи.
  • Думите имат много сила, както да ни ощастливяват, така и да ни нараняват!!!
    Поздравления!
  • Дано Днес е минало отдавна!
    Хареса ми!
  • има и такива дни

    ако животът ни беше непрекъснат ден
    ако имаше само слънце в очите
    нямаше да има между теб и мен
    думи неясни и пътища скрити
    .......................
    но е толкова тъмно край мен,
    че не зная защо те обичам... - не му помня автора, георги константинов мисля
  • а после? продължението?

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...