Днешните гаврошовци
Не промълвили думичката "Мамо"
и вкопчени в живота си суров,
за днешния си ден се борят само,
дори не знаят думата "Любов".
Това не са ли бедните гавроши,
излезли от вълнуващия стих?
Не с него нямат нищо, нищо общо,
животът е за тях бодлив тепих.
И в техните очи проблясва треска,
но не с невинна детска светлина.
Очите на гаврошовците днеска
блестят по вълчи - гладно, със злина.
Оставени сами на произвола,
те оцеляват във "Сървайвър-ен".
Забравили отдавна да се молят,
без вяра чакат своя Видовден.
Не е ли време вече да настъпи,
да влезе в новия ни календар?
Сред вещите луксозни и прескъпи,
поне денят за тях да бъде дар?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валерия Тодорова Все права защищены
