26 янв. 2005 г., 15:50

днешния живот

1.6K 1 1
-Хей,мацката колко ти е тарифата?
-Но моля на курва ли ти приличам?
-Я трай и се събличай.
-Ми хората к'во ще кажат?
-Знаеш ли колко ме боли.Дай да си направим кефа.
-Е...но тук ли?
-Е къде иначе?Ако искаш у вас да ме водиш?
-Хаха.Стига си се ебавал.Миришеш на алкохол.
-Мислиш,че се ебавам ли?Ей,сега ще ти покажа...
-Добре де,но после да не кажеш на някой.
-Виж я па тая!На кой мога да кажа?
-Може да ми излезе и име.
-Не бой се!На мен може да се разчита.
-Но аз още се колебая.
-Не ми се чуди,а ми клякай!
-Е на теб може и да ти бутна.
-Хайде,че не издържам.
-Виж аз обикновено не съм такава.Само сега.Да си знаеш
-Не била такава!Хаха!А виж колко бързо разтвори краката...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • По принцип харесвам почти всичките ти творби, дори от някои съм изказала възхищението си, но това горе ми звучи доста брутално и нецензурно, а според мен няма и художествена стойност. Темата, която засягаш също не е само в днешния живот. А и дори това, би могло да се каже, по по-елегантен начин. Ще се въздържа да пиша оценка, защото няма де е добра. Извини ме ! Мое мнение.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...