17 янв. 2017 г., 08:46  

Дневен Сън

518 0 0

Сънят ми пак затворен е в на мислите чертога,

щастието ми малко съм прибавил към залога,

няма как гаранция да ми даде живота,

за нервите си взимаме изтъркана банкнота.

 

Над чашите с вино си разкриваме душата,

с подпухналите си очи очакваме писмата,

надеждата разкъсва ни със свойте нокти,

в океан-безкрай се носим на самотни лодки.

 

Мислите ми идват и умират в небитието,

както цигареният дим се размива в небето.

Страданието прегърнали сме с двете си ръце,

а щастието в кишата го тъпчем с нозе.

 

Леглото ни е храм свещен, пак носи ни видение,

а улицата-гилотина изпраща в забвение.

Уж разхождаме се будни, даже да звучи банално,

но със затворени очи, аз го чувствам по реално.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© П.и. Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...