Jan 17, 2017, 8:46 AM  

Дневен Сън

  Poetry
514 0 0

Сънят ми пак затворен е в на мислите чертога,

щастието ми малко съм прибавил към залога,

няма как гаранция да ми даде живота,

за нервите си взимаме изтъркана банкнота.

 

Над чашите с вино си разкриваме душата,

с подпухналите си очи очакваме писмата,

надеждата разкъсва ни със свойте нокти,

в океан-безкрай се носим на самотни лодки.

 

Мислите ми идват и умират в небитието,

както цигареният дим се размива в небето.

Страданието прегърнали сме с двете си ръце,

а щастието в кишата го тъпчем с нозе.

 

Леглото ни е храм свещен, пак носи ни видение,

а улицата-гилотина изпраща в забвение.

Уж разхождаме се будни, даже да звучи банално,

но със затворени очи, аз го чувствам по реално.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П.и. Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...