Сънят ми пак затворен е в на мислите чертога,
щастието ми малко съм прибавил към залога,
няма как гаранция да ми даде живота,
за нервите си взимаме изтъркана банкнота.
Над чашите с вино си разкриваме душата,
с подпухналите си очи очакваме писмата,
надеждата разкъсва ни със свойте нокти,
в океан-безкрай се носим на самотни лодки.
Мислите ми идват и умират в небитието,
както цигареният дим се размива в небето.
Страданието прегърнали сме с двете си ръце,
а щастието в кишата го тъпчем с нозе.
Леглото ни е храм свещен, пак носи ни видение,
а улицата-гилотина изпраща в забвение.
Уж разхождаме се будни, даже да звучи банално,
но със затворени очи, аз го чувствам по реално.
© П.и. Янев All rights reserved.