9 апр. 2020 г., 10:05  

Дневна луна

597 1 1

Поетът е безумец, изгубен в едно приключение.

                                                          Пол Верлен

 

Не идвай сутринта след нощ безсънна,

море съм без вълни, луна съм тъмна

на ярък небосклон и птича воля,

сродих се с безтегловния си полет. 

 

Не ме търсú сред цветните миражи,

рисунка съм на вятърни витражи.

Перо съм за отритнати поети, 

възпяващи душите си отнети.

 

Не ги вини за чувствата изтлели,

не си мисли, че нещо са ти взели.

Дарих им лист и звук от късна есен

и не душа, а лебедова песен.

 

 

8.04.2020

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...