Дневникът на един млад беладжия - 5
Обещах! Не бива Мери да тревожа!
С нея ще излизам, ако се наложи.
Няма до реката с Вежен аз да слизам.
- Искам вече в двора все да те намирам!
Чуваш ли, детенце?! Чух я и запомних.
- Сякаш съм престъпник... - тихичко отроних.
Свих се на леглото аз до баба Койна.
Тя не се намесва. (Мери е доволна!)
Но замисля нещо като домакиня,
та кавгата с баба лесничко да мине.
- Я, ела със мене. Вика ни козата.
Яре тя си има, но не ще, горката,
вече да го кърми. С биберон го храня.
- Как шишето, бабо, трябва аз да хвана? -
бързам при мъничето с нея да изприпкам.
- Ще ти кажа, бабино! Лесно е, ще свикнеш!
Ярето е беличко, с бежова окраска.
Долу по коремчето сякаш е с препаска.
Гледа изненадано, сигурно се чуди.
- Майка му е Ружа. Него кръстих Руди.
Палаво е малко, ала е гладниче.
Сам ще видиш, Митенце, колко ме обича!
И ръка протегнала тя да го погали,
то шишето търси, сякаш пощуряло,
бута се и блее, търси биберона.
И изпод престилката вади баба Койна
мляко за гладничето, нейното детенце.
Със спокоен поглед двете му оченца
леко премижават, чувам как преглъща...
Искам да остана тука в тази къща!
Нямам нужда даже вече от таблета.
Мама ми се кара, че до късно светя,
но с игрите вечер той ме занимава.
Докато си мисля, Ружа приближава
и с глава побутва нежно баба Койна.
Като че ли казва: Вече сме доволни!
- Утре ще опиташ сам да го нахраниш.
Ала трябва, Мите, раничко да станеш.
Днеска закъсняхме, с баба ти те търсих.
Но не ме упреква погледът и пъстър,
а ме гали нежно и успокоява.
Ах каква добричка баба! Всичко дава!
Мери пък ме вика с нея във градината.
Близо до оградата смеят се малините.
Първите домати вече червенеят.
Искам да откъсна, ала как, не смея!
Мама ми купува всичко от пазара.
Може пак за нещо някой да се скара.
Баба Койна тихичко е дошла до мене.
- Откъсни си, Мите, този, най-големия!
А пък там до помпата краставички има.
Донеси салатка да направим, сине!
Мери е отрязала зелки и се връща.
- Рекох да нахраня зайците зад къщата.
В тенджера голяма аз ще ги нарежа.
- Тях ли хрупат? Умни са и не са невежи!
Знаят витамините колко са полезни.
Бабо, я на мене малко да ми резнеш! -
моля и се, сякаш с тях се състезавам.
- Може, но за този, който заслужава!
(Ох, от баба Мери идва ми до гуша!
Тя не знае колко трудно е да слушаш.)
- Остави детето, стига го тормози!
Може, Мите, ето! После ще ни вози,
Марко със каручката с тебе до бостана.
Дини да откъснем, че са вече станали.
Как да ги познаваш аз ще те науча.
Мисля си: Какво ли още ще се случи,
докато сме тука ние с баба Мери?
Вежен е под сянката, кокалче намерил
и е по-доволен даже и от мене.
(Колко ще останем? Искам много време!)
Кучето е чуло, лае гръмогласно:
- Лятото пред нас е! Дълго ще е, ясно!
Следва:......
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
