Дневникът на един млад беладжия - 5
Обещах! Не бива Мери да тревожа!
С нея ще излизам, ако се наложи.
Няма до реката с Вежен аз да слизам.
- Искам вече в двора все да те намирам!
Чуваш ли, детенце?! Чух я и запомних.
- Сякаш съм престъпник... - тихичко отроних.
Свих се на леглото аз до баба Койна.
Тя не се намесва. (Мери е доволна!)
Но замисля нещо като домакиня,
та кавгата с баба лесничко да мине.
- Я, ела със мене. Вика ни козата.
Яре тя си има, но не ще, горката,
вече да го кърми. С биберон го храня.
- Как шишето, бабо, трябва аз да хвана? -
бързам при мъничето с нея да изприпкам.
- Ще ти кажа, бабино! Лесно е, ще свикнеш!
Ярето е беличко, с бежова окраска.
Долу по коремчето сякаш е с препаска.
Гледа изненадано, сигурно се чуди.
- Майка му е Ружа. Него кръстих Руди.
Палаво е малко, ала е гладниче.
Сам ще видиш, Митенце, колко ме обича!
И ръка протегнала тя да го погали,
то шишето търси, сякаш пощуряло,
бута се и блее, търси биберона.
И изпод престилката вади баба Койна
мляко за гладничето, нейното детенце.
Със спокоен поглед двете му оченца
леко премижават, чувам как преглъща...
Искам да остана тука в тази къща!
Нямам нужда даже вече от таблета.
Мама ми се кара, че до късно светя,
но с игрите вечер той ме занимава.
Докато си мисля, Ружа приближава
и с глава побутва нежно баба Койна.
Като че ли казва: Вече сме доволни!
- Утре ще опиташ сам да го нахраниш.
Ала трябва, Мите, раничко да станеш.
Днеска закъсняхме, с баба ти те търсих.
Но не ме упреква погледът и пъстър,
а ме гали нежно и успокоява.
Ах каква добричка баба! Всичко дава!
Мери пък ме вика с нея във градината.
Близо до оградата смеят се малините.
Първите домати вече червенеят.
Искам да откъсна, ала как, не смея!
Мама ми купува всичко от пазара.
Може пак за нещо някой да се скара.
Баба Койна тихичко е дошла до мене.
- Откъсни си, Мите, този, най-големия!
А пък там до помпата краставички има.
Донеси салатка да направим, сине!
Мери е отрязала зелки и се връща.
- Рекох да нахраня зайците зад къщата.
В тенджера голяма аз ще ги нарежа.
- Тях ли хрупат? Умни са и не са невежи!
Знаят витамините колко са полезни.
Бабо, я на мене малко да ми резнеш! -
моля и се, сякаш с тях се състезавам.
- Може, но за този, който заслужава!
(Ох, от баба Мери идва ми до гуша!
Тя не знае колко трудно е да слушаш.)
- Остави детето, стига го тормози!
Може, Мите, ето! После ще ни вози,
Марко със каручката с тебе до бостана.
Дини да откъснем, че са вече станали.
Как да ги познаваш аз ще те науча.
Мисля си: Какво ли още ще се случи,
докато сме тука ние с баба Мери?
Вежен е под сянката, кокалче намерил
и е по-доволен даже и от мене.
(Колко ще останем? Искам много време!)
Кучето е чуло, лае гръмогласно:
- Лятото пред нас е! Дълго ще е, ясно!
Следва:......
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Дано не ти омръзнат тези детски историйки! Наистина имаш много да четеш! А след това те чака и дневникът на порасналото Мите.❣️
-
Пренесе ме там! Вече официално сам абсолютен фен на Митето и на стиховете ти! Толкова топлина, грижа, толкова е мило... радвам се, че има още много, докато наваксам да чета със всички. 😊 това значи, че съм си гарантирал усмивки за още време! 😊 Благодаря ти, че пишеш! Тази топлинка на историята на Митето е необходима! 🌻🌸
-
Дребни са на Митето беличките.
Иска той да го обичат всичките!💕 -
Бързам, към следващите патила, на Митето.
-
Иржи, това става за сметка на останалите задължения, които за няколко часа си позволявам просто да зарежа. Но ако няма разбираме вкъщи, лошо ми се пише! За мен творчеството е на първо място, но като ме хване срам от самата мен, защото и това се случва, давам превес на другите неща. За кратко!🤗
-
Мария, ти пишеш по-бързо, отколкото аз смогвам да прочета!И се чудя кога правиш това "геройство" като живееш в двор, в който има и насаждения и животни сигурно и трябва да им отделиш време, да обгрижиш съпруг, който работи с теб, но е и гладен, да обиколиш сайта и удостоиш с внимание много творци и....кога остава време за твоите ? Вероятно много добра организация имаш!Такова умиление изпитвам, като чета и се пренасям на онова място, което никога не съм видяла, селото!Със всичките подробности...козле с биберон, магаре, пресни зеленчуци на корен... и т.н.
-
Истински ме зарадва! Прегръщам те, миличка Рени!
-
За мен днес това беше удоволствието, Мари-другото е работа!
-
Ти отдели днес много време на преживяванията на Митето, благодаря ти сърдечно, Рени!🌻🍀🌻
-
Браво , Мари...бих го чела на внуците си, Ако даде Господ!
Невероятно мило е! -
Радвам се, че ти хареса това пътуване, Деа! Благодаря!🍀
-
Прекрасно пътуване във времето назад...💖
-
Радва ме мнението ти и това, че често хвърляш поглед на страничката ми! Благодаря ти, Шо!
-
Потопи ме в детството, при милите ми баба и дядо... Колко ревах на наще да ме оставят да уча на село, при тях, но - не! Много затрогващо написано!🙏🏻
-
Ники, благодаря за вниманието към моите детски истории! Дано и малчовците ги харесат!🍀
-
Чудесна детска поредица оформяш Мери!
Чета те с удоволствие и интерес! -
Светличка, сърцето ти е светло като името ти! ❤️ Нека спомените, които ще те хранят и за в бъдеще, бъдат топли като слънцето! ☀️
-
Като градско дете щях да си порасна без този рай, който така вълшебно рисуваш,
но извадих късмет с братовчедка ми, с баба и дядо на село,при която често летувах и тези лета с нищо на света не бих заменила. Блазе му на Митето!😙 -
Спомените ви от друг са посадени,
но ги съживявам с тези приказки от мене
и се радвам, че така ви умиляват. Нека живо коренче оставят!🌻🍀🌻
Желая ви незабравимо лято, Цвети и
Ели! ❤️ -
И мен ме върна в детството! Мили спомени! Поздравления, Мария!
-
Мари, сякаш гледам миналото си на запис. Всичко съм го преживяла. Беше прекрасно! Най-щастливите ми лета! Благодаря ти, че ме върна там❤️!
-
За всяка от вас по една розичка, Пепи, Мони и Марианка! 🌹 🌹 🌹
Благодаря ви! -
Прекрасно е! Каква идилия, наистина!
-
🌹
-
Да му се прииска на човек като Митето все на село да живее! Ето, че и таблетът вече не му е нужен. Ще ни позанимава още с той с историите от дневника си. А преди малко ми каза, колко е щастлив, че сте прочели последните му приключения!
И аз ви благодаря, Краси и Георги! -
Истинска идилия - завидях на Митето Поздравления!
-
Върна ме в дивите ми лета, когато бях пръв там, където има бара, или локва, и пълнех къщата с жаби, гущери, змии и въобще, с гадинки, в които жените са флюбени 😋
А и доматки хапвах, че и дини - мажех се чак зад ушите, а и още го правя, но нямам логично обяснение как 😋
Поздравявам те 😊
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
