Редят се дните,
броеница,
животът ги отпраща
със усмивка или яд
и после отбелязва
със чертица
на времето
поредния парад.
Стъпките понякога
остават
или отвява ги
на времето дъхът
спомени за тях
бледнеят или се забравят
макар да бди над тях
умът.
Дали в скрижали
дните да опиша
да ги положа
във душевния си храм
или да им пошепна,
че са птица
да търсят висините
питам се,не знам.
© Гавраил Йосифов Все права защищены