Дните без теб
Пясъчен часовник дните отброява...
Болката, прегърнала нощта,
отново засиява...
И ето те пред мен -
такъв, какъвто те запомних,
но само сянка тъжна
се оказа този спомен...
Годините на самота
при мен са спрели...
Гостува ми през ден, през два
избледняла тишина...
А болката свирепа
убива в мен
безмълвната душа...
Без жал и без пощада
по стъклото чука старостта...
''Къде си?'' - пита.
''Чакам те'' - обръщам се...
Подава ми ръка скръбта
и питам се:
''Как да устоя?''...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Василева Все права защищены
