Апостоле на свободата,
лежи си кротко под земята.
Моля те не ставай, стой си там,
че ако станеш ще умреш от срам.
Ще видиш села опустели
и роми върлуващи във тях,
а малкото живи с коси посребрели,
заключени треперещи от страх.
Ще видиш джамии построени,
ще чуеш мюезин да пее в тях,
а църквите ограбени и разрушени
и вярата - ненужна хванала прах.
Ще видиш продажни политици,
без капка срам и морал.
а народа - кротки овчици,
дълбоко зимен сън заспал.
Не ставай Апостоле, стой си там,
поругани са твоите мечти.
Срам ме е Апостоле, много ме е срам,
че за нас живота си даде ти.
Валери Бобев
© Валери Бобев Все права защищены