Nov 24, 2019, 6:50 AM

До Апостола на свободата

  Poetry
487 0 0

Апостоле на свободата,

лежи си кротко под земята.

Моля те не ставай, стой си там,

че ако станеш ще умреш от срам.

 

Ще видиш села опустели

и роми върлуващи във тях,

а малкото живи с коси посребрели,

заключени треперещи от страх.

 

Ще видиш джамии построени,

ще чуеш мюезин да пее в тях,

а църквите ограбени и разрушени

и вярата - ненужна хванала прах.

 

Ще видиш продажни политици,

без капка срам и морал.

а народа - кротки овчици,

дълбоко зимен сън заспал.

 

Не ставай Апостоле, стой си там,

поругани са твоите мечти.

Срам ме е Апостоле, много ме е срам,

че за нас живота си даде ти.

 

Валери Бобев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Бобев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....