Апостоле на свободата,

лежи си кротко под земята.

Моля те не ставай, стой си там,

че ако станеш ще умреш от срам.

Ще видиш села опустели

и роми върлуващи във тях,

а малкото живи с коси посребрели,

заключени треперещи от страх.

Ще видиш джамии построени,

ще чуеш мюезин да пее в тях,

а църквите ограбени и разрушени

и вярата - ненужна хванала прах.

Ще видиш продажни политици,

без капка срам и морал.

а народа - кротки овчици,

дълбоко зимен сън заспал.

Не ставай Апостоле, стой си там,

поругани са твоите мечти.

Срам ме е Апостоле, много ме е срам,

че за нас живота си даде ти.

Валери Бобев