28 окт. 2008 г., 07:35

До безпаметност

776 0 8
Налей едно!
Налей, ти казвам!
Да се напия до безпаметност,
почти!
А ти ела, и вместо да говориш,
убий ме! Просто го сторИ.
(И без това не си ми дал живот,
сега вземи го - ще ти коства само миг.)
И няма да боли...
А може  в отвъдното
да се намеря!
Умра ли, само купчинА
пръст ще зарие
греха ми!
Но Аз ще живея, отвъд...
Сега не ми се полага!
Сложи ми кръст!
Какво пък!
Човек от грешките се учи!
И кръстът ми...
Едва ли ще е толкоз тежък?!
Ще го нося с чест!
И Господ ще е ням свидетел!
По дяволите!
Чашата е празна.
Налей ми, моля те!
Да се напия!
До безпаметност!
То и без туй
... защо ли съм се раждала?!
Да бъда вечна грешница навярно?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дори да се напием до безпаметност,
    тя болката отново ще горчи,
    спасението е само в съзнанието,
    сами на себе си да си простим!
    Прегръщам те за силния стих, Нели!
  • Благодаря Ви от сърце! Магиии, моля те,обеща ми да не се натъжаваш, нали? Петя, другия път, обещавам Таня, Веси,Ани, Ицо - Благодаря!
  • !!!
    Силно!
  • Нели...защо ме разплакваш пак...
    прегръщам те с обич...
  • Нели...
    !!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...