31 дек. 2020 г., 00:50  

До другата Неделя

512 6 13

Как си, мамо, в пустото ти село?

Къщите от хората са повече.

Никнат некролози през Неделя.

Молитвите са тесни за животите.

 

Небето е по-близо от земята,

душите ни не са скроени вярно.

Широки са зениците на Рая,

но често ги разкъсваме на рани.

 

Мирише на поле. Без маргаритки.

Глухарчета се късат на дантели.

Замеси хляб, а храниш се с трошици

и все така, до другата Неделя.

 

Камбаната е смъртната соната.

Веднъж за дядо би. И два – за баба.

Броенето отдавна е обратно,

а мен ме няма.

Мен до теб... ме няма.

 

 

Не само родителите страдат за децата. Правя препратка към това невероятно стихотворение, а моето е един импровизиран отговор. С възхищение към автора:

 

https://otkrovenia.com/bg/stihove/pismo-do-drugiya-kraj-na-zemyata

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....