До другата Неделя
Как си, мамо, в пустото ти село?
Къщите от хората са повече.
Никнат некролози през Неделя.
Молитвите са тесни за животите.
Небето е по-близо от земята,
душите ни не са скроени вярно.
Широки са зениците на Рая,
но често ги разкъсваме на рани.
Мирише на поле. Без маргаритки.
Глухарчета се късат на дантели.
Замеси хляб, а храниш се с трошици
и все така, до другата Неделя.
Камбаната е смъртната соната.
Веднъж за дядо би. И два – за баба.
Броенето отдавна е обратно,
а мен ме няма.
Мен до теб... ме няма.
Не само родителите страдат за децата. Правя препратка към това невероятно стихотворение, а моето е един импровизиран отговор. С възхищение към автора:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/pismo-do-drugiya-kraj-na-zemyata
© Деница Гарелова All rights reserved.
