До дъно ли изпихме чашите,
та вече не звънят?
И гледат се с тъга притихнали,
и глупаво мълчат.
До дъно ли?... С глави замаяни
мълчим и ние с тях,
в утайката на дните крадени
надничаме със страх...
До дъно! Полупразно времето
ги пълни със тъга -
налива споменът ни шеметно
кристална тишина...
© Нели Господинова Все права защищены
Във чашите си нека да налеем
по малко сълзи и тъга...
На екс! Дано да съумеем
от виното да сътворим дъга...
Чашите кристални нека счупим
че счупеното пъди зло!
На мъдрост нека се поучим
....Било какво било!
Прегръщам те, Нели!