5 янв. 2017 г., 18:24
До дъно
В самотата жадувам дъха ти,
уморено очите се взират
и преглъщам отново страха ти,
а сълзите напират... не спират.
Пак ми липсваш и пак те очаквам –
недолюбено твое момиче,
не, не плача, не се и оплаквам,
от гнездото съм паднало птиче.
Пресегни се, вземи ме в ръцете,
изкачи ме високо, спаси ме,
положи във гнездото сърцето си,
със любов и уют нахрани ме.
И е синьо, и светло в очите,
и е жадно, а ти си водата,
пак се сгушвам на топло в мечтите,
да допия до дъно съдбата.
© Неземна Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
... -
Благодаря ви!
-
Прекрасно е.
-
Ооо,харесва ми много!
-
Без думи!!!! Поставям в любими.
-
Докосващо!
-
Навярно сама не осъзнаваш Цвети какво прекрасно стихотворение си написала. Стиха ти е толкова изчистен, без излишни сравнения и метафори а всъщност казва простичко това което трябва да се каже в случая при такава идея. Финала разбира се е великолепен, но и това с падналото птиче е много трогателно и мило. Не си падам особено по любовната поезия, но тази ме впечатли и си я запазих за да си я чета.
-
съкровенно
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
