25 нояб. 2020 г., 08:24

До дъно

696 3 6

 

Пиеш до дъно и стигаш върха,

смелост извира от чашата тънка.

Медна камбана в главата ти звънка,

трудно удържаш крака по твърдта.

 

Жадното гърло погълна нощта,

мракът изпълни докрай всяка ниша.

Плаче без сълзи, проклинайки диша

смутната сянка и гасне свещта.

 

Криеш последното късче вина,

сипваш неистина в празна бутилка.

Бъркаш коктейла с упойваща билка,

плащаш нелепа несметна цена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Привет, Пепи! И цената е нечовешка , и упойката за някои се оказва твърде слаба.
  • Цената винаги е неистово висока и нелепа, вината няма цена...

    Поздравления, светличке!
  • Замисли ме, Кети. Надявах се, че е реалистично.
  • Ода за отчаянието!
  • Моята е въздържателка засега, но никога не е сигурно накъде ще поемат нещата в бъдеще.🙄

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...