До дъно

Poetry

693 3 6

Пиеш до дъно и стигаш върха,

смелост извира от чашата тънка.

Медна камбана в главата ти звънка,

трудно удържаш крака по твърдта.

Жадното гърло погълна нощта,

мракът изпълни докрай всяка ниша.

Плаче без сълзи, проклинайки диша

смутната сянка и гасне свещта.

Криеш последното късче вина,

сипваш неистина в празна бутилка.

Бъркаш коктейла с упойваща билка,

плащаш нелепа несметна цена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

svetlitschka (Светличка)

Привет, Пепи! И цената е нечовешка , и упойката за някои се оказва твърде слаба.

2020-11-25T18:42:41+02:00
palenka (П Антонова)

Цената винаги е неистово висока и нелепа, вината няма цена...

Поздравления, светличке!

2020-11-25T17:41:01+02:00
svetlitschka (Светличка)

Замисли ме, Кети. Надявах се, че е реалистично.

2020-11-25T16:30:46+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Ода за отчаянието!

2020-11-25T15:41:28+02:00
svetlitschka (Светличка)

Моята е въздържателка засега, но никога не е сигурно накъде ще поемат нещата в бъдеще.🙄

2020-11-25T13:43:43+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0