25.11.2020 г., 8:24 ч.

До дъно 

  Поезия
359 3 6

 

Пиеш до дъно и стигаш върха,

смелост извира от чашата тънка.

Медна камбана в главата ти звънка,

трудно удържаш крака по твърдта.

 

Жадното гърло погълна нощта,

мракът изпълни докрай всяка ниша.

Плаче без сълзи, проклинайки диша

смутната сянка и гасне свещта.

 

Криеш последното късче вина,

сипваш неистина в празна бутилка.

Бъркаш коктейла с упойваща билка,

плащаш нелепа несметна цена.

© СК Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Привет, Пепи! И цената е нечовешка , и упойката за някои се оказва твърде слаба.
  • Цената винаги е неистово висока и нелепа, вината няма цена...

    Поздравления, светличке!
  • Замисли ме, Кети. Надявах се, че е реалистично.
  • Ода за отчаянието!
  • Моята е въздържателка засега, но никога не е сигурно накъде ще поемат нещата в бъдеще.🙄
  • Светулките пият ли?
    Хареса ми.
Предложения
: ??:??