15 дек. 2007 г., 11:19

До края на света и по-далеч

919 0 4
 

До края на света и по-далеч

 

Поисках нова рецепта от моя доктор,

а той ми отвърна ,,не ми губи времето, момче".

Дори не предполага колко е дълъг пътя, който ме чака.

До края на света и по-далеч.

 

Всичко, от което се нуждая, го имам,

но не разбирам защо ми трябва това.

Нима няма друго, нима с това свършва всичко?

Затова ли бяха мъките на кръста?

 

Крилете на отегчението ме понасят там,

където всичко е до болка познато.

Монотонността е всепоглъщаща,

безвремието убива.

 

Не, не се съгласявам с всичко това,

не, не бих се отказал от мечтите си.

Ще продължавам своя път и не ми пука какво мислите,

до края на света и по-далеч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много хубаво
  • Пътят е труден, но вечен -
    Пътят към Себе си само.
    Откриеш ли го Ти Си вече -
    можеш да подаваш рамо
    без да се страхуваш от умора,
    без да мислиш ти за празнотата;
    да си нечия свещена опора,
    без да се боиш ти пак от самотата.
    Пътят е дълъг, но верен. -
    Поемеш ли точната посока-зов,
    ти Си на Себе си предан,
    споделяйки Своята Светла Любов.
  • Смело и само напред !!!Много хубав стих !
  • "Не, не се съгласявам с всичко това,
    не, не бих се отказал от мечтите си.
    Ще продължавам своя път и не ми пука какво мислите,
    до края на света и по-далеч." - Силен човек си! Нека никой не отнема мечтите ти!!!

    Хубави стих, поздрав!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...