До края на света и по-далеч
Поисках нова рецепта от моя доктор,
а той ми отвърна ,,не ми губи времето, момче".
Дори не предполага колко е дълъг пътя, който ме чака.
До края на света и по-далеч.
Всичко, от което се нуждая, го имам,
но не разбирам защо ми трябва това.
Нима няма друго, нима с това свършва всичко?
Затова ли бяха мъките на кръста?
Крилете на отегчението ме понасят там,
където всичко е до болка познато.
Монотонността е всепоглъщаща,
безвремието убива.
Не, не се съгласявам с всичко това,
не, не бих се отказал от мечтите си.
Ще продължавам своя път и не ми пука какво мислите,
до края на света и по-далеч.
© Светлин Все права защищены