25 авг. 2011 г., 22:55

До малкия ми брат

1.1K 0 3

Ще ми се да беше тук,
за да видиш как се дипломирам.
И без букет да бе дошъл
- няма значение, аз цветя не искам.
Да те бях срещнала през делника случайно
да те питам ¨Как днес мина?¨.
Ти щеше да отвърнеш лъчезарно
¨Както винаги, писаха ми пак шестица¨.
Но ти не се роди, прекрасен мой,
и не знам къде писмото си до Бог да пратя.
Той, сигурна съм, би ти позволил
да дойдеш при мен,
за да те обичам през всеки ден до края.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Забележително!Враво,Стеси!!!
  • Изключително трогателно и... прекрасно! Браво!
  • "Но ти не се роди, прекрасен мой,
    и не знам къде писмото си до Бог да пратя."

    Това е най-силната част поне според мен. Финала нещо ми куца, иначе като емоционалност е много хубаво...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...