25.08.2011 г., 22:55

До малкия ми брат

1.1K 0 3

Ще ми се да беше тук,
за да видиш как се дипломирам.
И без букет да бе дошъл
- няма значение, аз цветя не искам.
Да те бях срещнала през делника случайно
да те питам ¨Как днес мина?¨.
Ти щеше да отвърнеш лъчезарно
¨Както винаги, писаха ми пак шестица¨.
Но ти не се роди, прекрасен мой,
и не знам къде писмото си до Бог да пратя.
Той, сигурна съм, би ти позволил
да дойдеш при мен,
за да те обичам през всеки ден до края.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Забележително!Враво,Стеси!!!
  • Изключително трогателно и... прекрасно! Браво!
  • "Но ти не се роди, прекрасен мой,
    и не знам къде писмото си до Бог да пратя."

    Това е най-силната част поне според мен. Финала нещо ми куца, иначе като емоционалност е много хубаво...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...