21 мая 2006 г., 14:57

До мен

1.7K 1 2

ДО МЕН

Желая те аз в този миг.

Зная, че и ти ме желаеш.

Чуй моя вик

и не се опитвай да гадаеш.

 

Знаеш защо те викам:

целувките ти жадно чакам.

Любовта при тебе ме отвежда,

без към миналото да поглежда.

 

Твоите очи красиви

искам аз да притежавам -

когато ме погледнеш,

същността си да забравям.

 

За мен в тази минута

само “сега” съществува,

няма минало и бъдеще,

и болката ми лекува.

 

Като зърнеш моя светъл лик,

искам да ме пожелаеш.

Да ми дадеш всичко в този миг

и още да ми обещаеш

 

Твоите лъжи красиви

ме връщат в измисления свят,

където сме завинаги щастливи

и летим от цвят на цвят.

 

Там сме като пчели,

завладени от цветния прашец.

Любовта ни плени

и не усещаме ситния летен дъждец.

 

Но всичко е красиво,

защото е измама.

Но всъщност е горчиво

и болката ще е голяма.

 

Но сега това не ме интересува!

Искам те до мен!

С дъха ти да се слея

и да не свършва този ден.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...