May 21, 2006, 2:57 PM

До мен

  Poetry
1.7K 1 2

ДО МЕН

Желая те аз в този миг.

Зная, че и ти ме желаеш.

Чуй моя вик

и не се опитвай да гадаеш.

 

Знаеш защо те викам:

целувките ти жадно чакам.

Любовта при тебе ме отвежда,

без към миналото да поглежда.

 

Твоите очи красиви

искам аз да притежавам -

когато ме погледнеш,

същността си да забравям.

 

За мен в тази минута

само “сега” съществува,

няма минало и бъдеще,

и болката ми лекува.

 

Като зърнеш моя светъл лик,

искам да ме пожелаеш.

Да ми дадеш всичко в този миг

и още да ми обещаеш

 

Твоите лъжи красиви

ме връщат в измисления свят,

където сме завинаги щастливи

и летим от цвят на цвят.

 

Там сме като пчели,

завладени от цветния прашец.

Любовта ни плени

и не усещаме ситния летен дъждец.

 

Но всичко е красиво,

защото е измама.

Но всъщност е горчиво

и болката ще е голяма.

 

Но сега това не ме интересува!

Искам те до мен!

С дъха ти да се слея

и да не свършва този ден.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...