До моята голяма любов
Обичам шуши аз да те наричам,
единствен и незаменим си ти за мен.
В любов аз вечно искам да се вричам,
осмисляш всеки Божи ден!
Забравих за тревога и за тъга,
стиснал здраво мъничката ми ръка.
Подкрепа и опора си ми- мъж като скала,
с действията си несравними на света!
Гледам те като дете безмълвно,
не спирам и за миг да те прегръщам.
Пред теб разкривам се напълно
и с блясък в очите се събуждам.
Живота ми изпълни с радост
толкоз истински, така мечтан.
Името ти аз не спирам да изричам с гордост
ВАСИЛЕН- и дом, и храм, и блян!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жаклин Борисова Все права защищены
