До Пипилота Виктуалия Транспаранта
На кон едва ли мога да се метна,
висок е, аз съм ниска като Санчо.
И стъпката ми хич не е балетна.
С магарето ще стигна твойто ранчо.
Чорапи пак различни съм обула,
косата сива е на две опашки.
Не зная, Пипи, ти дали си чула,
как баба Мери брани се безстрашно.
Преди да тръгна в ръкопашна битка,
гаврътвам мента, глог, валериана
по няколко чашлета. Не залитам,
не си мисли от тях, че съм пияна.
Не мога да въртя аз сабя дълга,
тя кръста ми прекършва и е тежка.
Въоръжена съм, не се залъгвай,
че струвам колкото безгласна пешка.
Петел изпод полата щом извадя,
го пущам стръвно да кълве перваза
на всички, с лицемерен нрав изгладен,
които на "надут балон" ти мязат.
Не мога като теб жребец да вдигна
и мускули пиратски да покажа.
Надбягваме ли се – не ще те стигна.
Победата ми, знам, ще е миражна.
Но аз съм твой приятел, Пипилота,
посрещай ме във вила Велекула!
Да оцелявам винаги в живота
научих се при срещата с акули.
И сигурна бъди - не са топлийки
ни смелостта, ни мозъкът на Мери.
Мирише ми на пресни курабийкиии!
Верандата ти стигнах! Хей, намерих те!
07.07.2022
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
