До поискване
Не идвай внезапно!
За миг -
разсъблечен кошмар.
Не искам да бъда
за тебе
спасителен пристан.
Защо се страхуваш
от кипналолудата жар?
Кажи ми високо
нашата,
святата Истина!
Стаили
сред гъста мътилка
зелено листо -
не искам
денят да ни среща
виновностудени.
Защо
да убиваме
в мрака светулки?
Защо?!
Защо
да посипваме с пепел
слънца неродени?
Не искам да шепнеш!
Боли ме
от жълтия страх,
нахлул с твоя шепот
в покоя на тъмната стая.
По стръмни чукари!
Но светла пътека избрах.
От тебе зависи
дали
ще докоснем безкрая.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Донка Василева Все права защищены
