До поискване
Не идвай внезапно!
За миг -
разсъблечен кошмар.
Не искам да бъда
за тебе
спасителен пристан.
Защо се страхуваш
от кипналолудата жар?
Кажи ми високо
нашата,
святата Истина!
Стаили
сред гъста мътилка
зелено листо -
не искам
денят да ни среща
виновностудени.
Защо
да убиваме
в мрака светулки?
Защо?!
Защо
да посипваме с пепел
слънца неродени?
Не искам да шепнеш!
Боли ме
от жълтия страх,
нахлул с твоя шепот
в покоя на тъмната стая.
По стръмни чукари!
Но светла пътека избрах.
От тебе зависи
дали
ще докоснем безкрая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Василева Всички права запазени
