18 мая 2018 г., 21:40
До Съдбата
Ти, дай на мене сила, дай ми воля,
че още имам тяло и душа.
Готов съм безнадеждно да те моля
и паднах сам във твоите крака.
Дари ме със смирение, със разум,
аз трябва да живея тоз живот
разбрал, че много грешно е да мразя,
а да обичам, има ли кого?
И като храст самотен в пущинака
ме брулиш, ту насам и ту натам.
Научи ме, хем нищо да не чакам,
хем пак да вдъхвам сили в мене сам.
© Данаил Таков Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Права си, Албена! Благодаря ти
-
Човек винаги има кого да обича...Любовта има много лица. Поздравления за стиха, Данаиле!
-
Поздрави с благодарност, Ели!
-
Това е една прекрасна молитва към Съдбата! И дано Съдбата те чуе и ти даде сила, воля и любов! Благодаря за удоволствието! Поздрави за стиха!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
