До Съдбата
Ти, дай на мене сила, дай ми воля,
че още имам тяло и душа.
Готов съм безнадеждно да те моля
и паднах сам във твоите крака.
Дари ме със смирение, със разум,
аз трябва да живея тоз живот
разбрал, че много грешно е да мразя,
а да обичам, има ли кого?
И като храст самотен в пущинака
ме брулиш, ту насам и ту натам.
Научи ме, хем нищо да не чакам,
хем пак да вдъхвам сили в мене сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
