До там
И днес поглеждаш календара,
как бързо дните пак отлитат.
И в спомен се превръща радостта,
а спомените бавно се отмиват.
Замисляш се "щастлив съм бил",
изричаш думи за изминалото време.
И сякаш истината преоткрил,
обратно спомените искаш да си вземеш.
Опитваш с думи, жаден да ги възкресиш.
Уви, напразен повик проехтява.
Щом миналото вече спи,
защо умът ти още се надява?
Недей назад да се обръщаш,
безсмислено е, вече знам,
че на забравена усмивка се отвръща
с едно мълчание – въздишка, и до там.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаела Тодорова Все права защищены
