Лекувах раните ти като зареден кристал
и вярвах, че взаимни мисли ни скрепяват.
Бродирах блянове като в априлски карнавал
без цветовете и духът да те усъмняват.
Като свидетел ням се вгледах в тебе плахо
и сякаш с вишните в едно явление се сля.
Допуснах те и обич просвети ме явно.
Вълнува досегът; разумна топлина ме сгря.
Пазя спомена за теб както гнездото птица,
ревностно от тълпата сива те деля.
Без твоя плам съм като самотна жрица;
а можех ли да знам, че в този град ще спра. ...