До Утринта
Звездите носят шепот,
сенките слухтят,
вятърът довява преход,
веите зоват.
Щурецът пее песен
със сълзи на очи!
Любов загубил тая есен,
чака вечен сън да спи!
Тихо шумоли потокът
уморен от дневните игри,
риба мрена в него скоква,
търси, милата, деди...
В полето лумва пламък
на индиански племена.
В гората скрит е замък,
напомнящ незнайни времена.
Мислите докосва леко
на нощта покривката.
Дали е тъй далеко
на любимия усмивката?!
Вече време минава...
Потокът все тъй тихо шумоли.
Утринна птица запява,
посреща влюбени, пламнали зори...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теди Георгиева Все права защищены
