17 нояб. 2011 г., 05:54

До вчера

697 0 4

              ДО ВЧЕРА

 

За помощ пак ли махаш с бяла кърпа,

заточена от самота на петия етаж.

Щастливото хвърчило живота ти издърпа.

Отново ли съм верният ти страж?

 

До вчера возеше се във карета,

теглена от сватбения химн.

Край теб въртеше се като планета

мъжагата плешив и твой любим.

 

Замина вчера със измислен влак.

Остави те самотна във сълзи.

Прегърнала бездомната тъга, заплака.

 

… Сега край тебе времето едва пълзи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...