До връх Мальовица

10 авг. 2021 г., 10:40

Поэзия » Пейзажная

822 1 2

Пътечка тясна през гората
обрасла в дъхави цветя,
по нея да вървим ни маха
и ни повежда към върха.

А той гигантът отвисоко
потъва в гъстата мъгла.
Магия сякаш надълбоко
го скрива – вижда се едва.

Нали е лято и лъчите
на слънцето блестят, блестят
и той отново от мъглите
могъщ се извисява пак.

Вървим и със последни сили,
но горди стигаме върха.
Допираме небето синьо.
Под нас тъй малък е света.