До връх Мальовица
Пътечка тясна през гората
обрасла в дъхави цветя,
по нея да вървим ни маха
и ни повежда към върха.
А той гигантът отвисоко
потъва в гъстата мъгла.
Магия сякаш надълбоко
го скрива – вижда се едва.
Нали е лято и лъчите
на слънцето блестят, блестят
и той отново от мъглите
могъщ се извисява пак.
Вървим и със последни сили,
но горди стигаме върха.
Допираме небето синьо.
Под нас тъй малък е света.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Иванова Все права защищены
