До връх Мальовица

10 ago 2021, 10:40

Poesía » Del paisaje

815 1 2

Пътечка тясна през гората
обрасла в дъхави цветя,
по нея да вървим ни маха
и ни повежда към върха.

А той гигантът отвисоко
потъва в гъстата мъгла.
Магия сякаш надълбоко
го скрива – вижда се едва.

Нали е лято и лъчите
на слънцето блестят, блестят
и той отново от мъглите
могъщ се извисява пак.

Вървим и със последни сили,
но горди стигаме върха.
Допираме небето синьо.
Под нас тъй малък е света.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.