16 сент. 2009 г., 10:59

Добрата фея

854 0 1

Казват, надеждата ще оправи света,
мечтата ще спаси роба,
но ето пак ще говорим
как всеки лази в гроба.

Как весел стих да напиша,
като сърцето не диша,
как живот да живея,
като умря добрата фея.

Тя ме пазеше,
злото мразеше.
Беше ми едничка,
сладка и добричка.

Обичаше ме,
глупак не ме наричаше
и напразно
не се вричаше.

Беше ми другар
в добро и зло,
но вече е далеко,
скърби сърцето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антонио Ботев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...