Sep 16, 2009, 10:59 AM

Добрата фея

  Poetry » Other
844 0 1

Казват, надеждата ще оправи света,
мечтата ще спаси роба,
но ето пак ще говорим
как всеки лази в гроба.

Как весел стих да напиша,
като сърцето не диша,
как живот да живея,
като умря добрата фея.

Тя ме пазеше,
злото мразеше.
Беше ми едничка,
сладка и добричка.

Обичаше ме,
глупак не ме наричаше
и напразно
не се вричаше.

Беше ми другар
в добро и зло,
но вече е далеко,
скърби сърцето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антонио Ботев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...